Сертификат ISO 27001 на Крестън БулМар Сертификат ISO 9001 на Крестън БулМар

Счетоводителbulmar

изнесено счетоводство на разумни цени и отлично качество

Счетоводител Kreston BulMar > Библиотека > Увеличаване на основния капитал

Счетоводство и баланси на ООД

Уголемяване на основния капитал

Предназначението на основния капитал е да снабди дружеството с необходимото за стопанската му дейност имущество и да служи като основна гаранция на дружествените кредитори. Следователно, предварителното определяне на основния капитал, както и неговото пълно или допустимото от ЗДОО частично внасяне, се явява, като едно основно начало за създаването на дружеството. Така установеният в дружествения договор първоначален основен капитал може обаче да бъде променен, ако стопанските условия, при които работи дружеството, наложат промяната на същия.

Причините, които биха наложили увеличение на основния капитал могат да бъдат от най-различно естество : недостатъчни за правилното провеждане стопанската дейност на дружеството собствени средства, поради това, че при неговото основаване капиталът му е бил погрешно установен; нужда от допълнителни собствени средства за разширение дейността на дружеството, като вземе участие в друго предприятие, абсорбира или изкупи последното; желание да се ликвидира с известни задължения, които следствие променилите се стопански условия, се смитат неизгодни за дружеството и влошават неговата рентабилност и пр.

Първоначалният размер на основния капитал е определен в дружествения договор. Увеличението, следователно, на основния капитал внася едно изменение в този договор, за което, съгл. чл. 61 ЗДОО, трябва да има законно решение на общото събрание. Счетоводни записвания по увеличението на основния капитал не могат да се извършват, докато няма решение на общото събрание и не са спазени разпоредбите на чл. чл. 62 и 63 ЗДОО относно нотариалното заверяване на заявлението за записване на нови дялове и вписване на увеличението в регистъра на съответния областен съд. Наредбите на чл. чл. 8, 9, 11, 12, и 13 имат и тук съответно приложение.

По силата на чл. 61 ал. II ЗДОО нови основни дялове могат да бъдат записани от досегашни съдружници и от външни лица. От това следва, че общото събрание е, което след преценка на условията и възможностите, ще определи да се допуснат или не нови съдружници. Ако намери, че увеличението на основния капитал може да се покрие от досегашните съдружници и че в интереса на дружеството не бива да се увеличава техния брой (това е желателно от гледна точка на запазване интимността в дружеството), то е властно да ограничи достъпа на нови съдружници. Във всеки случай, съгл. ал. III чл. 61 ЗДОО, ако дружественият договор или решението за уголемяване на основния капитал не нареждат друго, досегашните членове, в месечен срок от деня на решението, имат право на предпочитание при записването, съразмерно на досегашните им основни дялове. Законът, следователно, дава предпочитание на досегашните съдружници.

Счетоводните записвания по увеличението на основния капитал са еднакви с тези при основаването на дружеството. Ако обаче при това увеличение вземат участие и външни лица, то и на тях, подобно на досегашните съдружници, трябва да се открият сметки в „Книга за дяловете". Някои германски автори, като имат предвид, че увеличението на основния капитал може да стане само с издаване на нови основни дялове, за каквито говори и чл. 61 ал. II ЗДОО, но без да се увеличава номиналната стойност на старите и че не е необходимо последните да са напълно изплатени, са на мнение при това увеличение да се откриват в главната книга нови капиталови сметки и такива за вноските на съдружниците. Съобразно това, счетоводната статия по увеличението на основния капитал би трябвало да гласи:

__________”__________
ВНОСКИ С/ ОСНОВНИЯ КАПИТАЛ II
на ОСНОВЕН КАПИТАЛ II
__________”__________

Привържениците на тази практика се мотивират, че с помощта на новооткритите сметки ще може да се следи за резултатите от увеличението и за направените вноски срещу първоначалния и увеличения капитали. Вън от това, казват те, увеличението на основния капитал може да е свързано с запазването на особени предимства за участвуващите в него нови съдружници. Такива предимства може да са запазени (чл. 7 ЗДОО) и само за досегашните съдружници. Ето защо и от тази гледна точка отнасянето на увеличението по отделни сметки е целесъобразно.
Ние смятаме създаването на излишни сметки в главната книга за ненужно и обременително, още повече, като се има предвид наредбата на чл. 29 ЗДОО, според която дружеството трябва да води „Книга на дяловете", с подробни сведения за основните дялове и вноските на съдружниците. Вън от това, балансите на  дружествата с о. о., освен на тия, които имат за обект извършването на банкови сделки, не се публикуват, за да има нужда от такива подробности.

Изплащането на новите основни дялове става не винаги по номиналната им стойност. Ако увеличението на основния капитал се предприема от солидно и ползуващо се с обществен кредит дружество, ако същото рентира добре вложените в него капитали и при това е успяло да създаде достатъчни резерви (явни и тайни), то може да реши, изплащането на основните дялове от страна на новите съдружници да е съпроводено с известно ажио. Искането за плащане на ажио се обосновава с факта, че дружеството е създало тези резерви, като е отделяло ежегодно част от принадлежащата на старите съдружници печалба. Те са принасяли жертви за подсилване собствените средства на дружеството, с цел да го стабилизират и гарантират с това финансовата му самостоятелност. Същите жертви трябва да бъдат понесени и от новите съдружници.

Математически това ажио трябва да представлява разликата между номиналната и вътрешната стойности на всеки 100 единици основен дял или един абсолютен еквивалент на създадените вече резерви, при условие обаче, че те са реални.

На практика не винаги е възможно да се спази този размер на ажиото. В повечето случаи, то се обуславя от субективни и обективни причини. Между другото, трябва да споменем, че въпросът за ажиото и обуславящите го причини има по-съществено значение при увеличение основния капитал на акционерното дружество.

Във връзка с ажиото се явява и въпросът, по коя сметка то следва да се отнесе - дали по с/ка „Резервен фонд", по друга някоя или да се сметне, че е печалба за дружеството. Щом като приемаме по начало, че ажиото е еквивалент на създадените вече резерви, стопански оправдано е да бъде то отнесено към резервите а не по с/ка „Загуби и печалби", защото в последния случай ще се влее в печалбата и ще се раздаде на края на годината между съдружниците, в числото на които се намират вече и новите такива платили това ажио. Правото, във всеки случай, принадлежи на общото събрание.
Ако допуснем, че при увеличението на основния капитал нови съдружници записват основни дялове за 500000 лв., при 15% ажио, което по решение на общото събрание се отнася към резервния фонд и че основните дялове се изплащат наведнаж и в брой, то статиите в дневника ще гласят:

ВНОСКИ С/ ОСНОВНИЯ КАПИТАЛ    575 000.-
на ОСНОВЕН КАПИТАЛ                                          500 000.-
РЕЗЕРВЕН ФОНД                                                                  75 000.-
__________”__________
КАСА                                                            575 000.-
На ВНОСКИ с/ ОСНОВНИЯ КАПИТАЛ                 575 000.-